Така и така седмицата ми е доста еднообразна, викам да започна нещо ново освен стандартните offtopic серии. И така - лирическият ни герой е празен лист. Може да е всичко, което си пожелае. Забавното в цялата история е, че все още ще притежава моят неподправен цинизъм и скромност. За днешната серия си представям че съм готвач. Я да видим какво ще стане.

* * *

Седя си аз в кухнята на студентския стол и бъркам чорба. Боб чорба. Е вярно, малко е бистричка, ама за лев и петдесет стотинки за супа основно и десерт кво искате бе, келеши с келеши. Боба е малко, лука е много, космите са бонус. Аз като бях в казармата, на такъв боб му викахме баница, ама айде ...

Седя си аз, бъркам си чорбата, де кихам, де кашлям. По едно време едно студентче взема че си подава главата през прозореца дето е плота с манджата. Наглеца му с наглец. Гледаш го - пъпчив та се не трае, лицето му с толкоз кратери от акнето колкото луната, очилата му с лупи кат на телескоп, носа му като на слънчев часовник стрелката, ама си навира рошавата глава. В МОЙТА кухня. Копеленце.

- Кво искаш бе, келеш? - ами тъй де, кво ще му цепя басма. Тва си е мойта кухня.

- Искам - вика - да попитам, има ли нещо по-специално и поръчки приемате ли.

Кви поръчки бе, нещастник, с тоя орязан бюджет, с тая криза, с тия 240 лева заплата, а тоя пъпчив педерас и поръчки ще ми дава.

- По-специално - викам - лайна с праз днеска, ама кажи ако мога нещо друго да ти изтропам в чинията.

Гледа ме, гледа ме, пули се кат теле в тръстика, па взе че изтърси:

- Патица по пекински.

КВО?! Ква патица по пекински, бе лигльо с лигльо! Аз съм от Плевен, не съм от Пекин. По нашия край на патки не налитаме, педал с педал. Абе кво им става на днешните момчетии бе. Кви са тия лигавщини. Патица ще ми иска, и то по пекински. Все едно съм някой жълтур от Илиянци. Аз съм българин с мизерна заплата, не Любо Нейков като готвач в българско посолство в Лондон. Кви с атея патици. Така се ядосах, че изгубих ума и дума. Она май разбра че лошо му се пише ако остане и набързо дигна патиците .. ъ ъ ъ ... гълъбите. А аз продължавам да си бъркам бобеца. Ми тъй де. То по-здравословно от тва нема. Да имаше и някой люта чушчица. Патица по пекински ще ми иска. Манаф!

След малко някой пак си провира главата в кухнята. Обръщам се дигнал черпака готов за бой и в лицето ме блъсва Шанел номер пет. Е верно, ментенце е, познава се по леките нотки на ракия, ама карай. Една колежка с руси пирги като на Андреа си пльоснала циците на плота и ме гледа влажно. Ох на батя! Как искам да и разбъркам манджата, да й нацепя мръвката, да й намачкам тестото ... ама нема. От юристчетата тука съм ги научил едни сложни думички ... тва "блудство", тва "изнасилване", тва "доживотен без замяна" ... Затуй си държа черпака мирен и си мечтая. А оная ме гледа с очи на кошута и виме като на дойна крава и ми се усмихва мазно.

- С какво да ти помогна, мойто момиче - ми тъй де, хубавка е, що да не играя добрия чичко, може и да ме огрее.

- Исках да попитам дали днес не предлагате нещо по-специално? - очичките й шарят по мен катомравки и ме изпиват. Еми хубав съм, едно време и борба съм тренирал.

- Какво по-точно имаш предвид? - питам. - Патица по пекински - пожелава си тя с глас в който обещанията за минет се въртят като малки херувимчета около голата Венера когато излиза от морето.

Усещам как ми се разтрепера черпака и го хванах с две ръце да го усмиря. Ебахти, излезе ми късмета.Смигвам аз на девойчето и й викам да дойде след малко. Звъня на Пешо Китаеца, дето не е китаец, ама ги познава всичките (бахти паметта за имена има тоя човек), и му поръчвам патицата. Човека, като разбра че работата отива до ебане, и се активизира за рекордно кратко време. След 10 минути беше при мене с патица и соев сос и всичко. Оръсих се 30 кинта за патицата и бързата доставка, па извиках девойчето и й я подадох.

- Колко ти дължа - вика. Аз ще се правя на благороден и й викам:

- Лев и петдесет мойто момиче, нали сте студенти. Па мини после след като хапнеш патката да кажеш харесала ли ти е - и намигам съзаклятнически. Оная се ухили като циганче на вафла, връцна се и седна на една маса до ... до оня пъпчив педал!!! НЕ стига това, ами си вкара езика в гърлото му, все едно му направи минет през устата. Оня келеш само ми се изхили мазно и се хванаха двамата да хапват мойта патица по пекински. Мамка им на днешната младеж. Изиграха ме и пак останах с черпак в ръка. Абе я да ходя да застроя пилешката чорба. Като не мога на тях да си отмъстя, барем на другите. Айде, със здраве ...

Евала, развесели ме :)