Кофтито при идването в съзнание е връщането към действителността. Алекс го оприличаваше на онзи път, когато много прекали с алкохола. Тогава всичко беше като сън – все едно яздеше облак. Преди водката окончателно да го обгърне в меката си като памук прегръдка, Алекс помнеше единствено репликата “Дръжте го, той повръща!” и чифт силни мъжки ръце които го преместиха на нещо меко. Шокът, естествено, дойде на сутринта. Момчето се събуди на походно легло, до което имаше смътно познат жълт леген. Ако само това бяха изненадите, Алекс определено щеше да е много доволен. Но прибавяйки трийсетте слона и един кълвач, които трополяха из черепа му, плюс чувството, че нещо е пропълзяло в устата му и в момента се разлага там, получаваше се доста кофти начало на деня. Не помагаха и белите петна в паметта му – Алекс мразеше да не си спомня какво точно е станало.
Чувството сега беше горе-долу подобно, като изключим кълвача.
- Какво, елементите да те вземат, те прихвана? – хладният глас, мелодичен и ясен, екна в главата на момчето. Грубичко събуждане. Алекс се предаде и леко отвори очи.
Намираше се в болнична стая. Определено беше болнична стая – май манипулационна. Задължителните бели стени бяха избрани от проектанта явно като знак за стерилност и чистота. Петната от влага определено разваляха ефекта. Освен това Алекс не можеше да си избие от главата факта, че в повечето култури от Изтока бялото си беше чиста проба траурен цвят. Задушливата миризма на лекарства с нищо не подобряваше ситуацията.
Най-приятното нещо в стаята бяха четирите жени, в момента увлечени в спор помежду си.
- Отново питам, Алда, какво те прихвана. – хладното гласче от преди малко . Наясно с факта, че когато една жена използва този тон, нещата определено са загрубели, Алекс мислено благодари на съдбата, че не са забелязали събуждането му.
Момичето на прозореца, което бе отправило въпроса, беше Ния. Мъничка, хладна, светлоока. В изражението й нямаше и помен от топлината от тази сутрин. Сините й очи бяха като късчета лед. Седнала на перваза и прегърналаколенете си с ръце, определено не се връзваше с представата за инквизитор. Но дори и в тази обикновена поза успяваше да изглежда обвинително.
През притворените си очи Алекс проследи погледа й до обекта на нейното недоволство. Който мигновено се превърна в обект на желание за Алекс. Момчето адски се надяваше тънкият чаршаф, с който беше завит, успешно да прикрие недискретността на тялото му.
Жената – явно това беше Алда – която Ния търбушеше с поглед, излъчваше страхотна ... ами сексуалност си беше. Най-подходящата дума за нея беше знойна. Дълга мека кестенява коса, топли кафеви очи, гъсти мигли. Висока, дългокрака, а деколтето на блузата оставяше мако на въобръжението. Беше красива и го знаеше. Определено – знойна.
Алда се засмя и на свой ред срещна погледа на момичето. Двете бяха пълна противоположност една на друга, и същевременно Алекс усещаше някаква близост между тях и себе си. Някой страничен наблюдател би ги сметнал за сестри, като Алда – по-голямата – се присмиваше на престорената сериозност на Ния. Лицето на момичето побледня още повече. Не от страх – Алекс беше сигуре. Гняв си беше. В какво се беше забъркал, по дяволите?!
Смехът на Алда беше като топъл сух вятър, изсмукващ влагата, пресушаващ, изцеждащ ... Алекс лекичко се опита да намести чаршафа.
- Съгласихме се, че всяка от нас ще се опита да го спечели по свой начин. – започна Алда, усмихвайки се. – Не мога да повярвам че и трите сте решили да го сваляте! – усмивката й премина в кикот.
- Твоят подход беше най-правилен, така ли? – в стаята изведнъж захладня. Гласът идваше от единственият стол в стаята. В него се беше разположила Рей. Облечена в оттенъци на синьото, приличаше на уголемена ледена висулка. Пламтящите й зелени чи рязко контрастираха с вида й. – Ти реши просто да го убиеш с онази ... кола. – думата прозвуча непривично от устните й. Гласът й се лееше като ручей, но заплашваше всеки момент да се превърне в снежна лавина.
Алда се завъртя плавно към Рей, съумявайки да полюшне бедра в процеса. Всеки момент чаршафът нямаше да е достатъчен за Алекс. Би предпочел нещо по-големичко. Примерно палатка. Гласът на Алда, по горещ от всякога, изплющя:
- Не дължа обяснението си на теб, Синя! Отговарям само пред Ти-ран-дор и главата на своя Лот! Освен това – продължи тя, снижавайки гласа си до нормалното му звучене – целта ми е и да науча колкото се може повече за земята. Сухите лекции на шлифовчиците никога не са ме карали да си представям ... това. – думата сякаш се разтопи на езика й.
Ния спусна крака от перваза, леко стъпи на пода и скръсти ръце. Въздухът около нея запращя.
- Нарежданията ни бяха ясни – с равен тон отбеляза момичето. Равен, но ако една порцеланова кукличка като нея можеше да се ядоса, то определено готовият резултат се беше материализирал в стаята. – Според законите ни ти –
- Ерантин, ако нямате нищо против да спрете спора си за момент. Той се събуди.
Алекс изведнъж се оказа втренчен в черните като пръст очи на Ренна. За разлика от останалите, тя не беше проговорила, не беше помръднала. Младата жена се изправи до леглото на Алекс, играейки си с гривната на ръката си. Хубава дрънкулка – сребро и изумруди. Макар че ...
Момчето не можа да си довърши мисълта. Изведнъж го обля топлина, пулсът му се ускори и дишането му се накъса. Усещането изчезна така внезапно, както се бе появило.
Ренна махна ръка от гривната и се изправи.
- Счупванията са зараснали напълно, няма вътрешни наранявания – заяви тя компетентно.
Алекс я погледна недоумяващо. Какви ги вършеше тя? Играеше си на чичо Доктор? Какво по дяволите беше това Ерантин? И мамка му, какво правха тези четирите тук? Явно се познаваха, че и работеха заедно.
Трескавата му мисъл съвсем се накъса, когато Алда приседна на леглото до него, наведе се и сложи ръка на гърдите му. Лед. Сняг. Умрели кученца. Роси гола. ПАЛАТКА!
- Прости ми за инцидента – усмивката й го разтапяше. – Не съм овладяла напълно шофирането. – Тяхвърли един поглед на Ния. – За щастие, Ренна е една от най-способните ни Зелени.
- Това е – ъм – много хубаво. – Алекс рискува една усмивка към Ренна. Да обобщим – беше сам в една стая с 4 изумително красиви жени, които явно бяха и изумително луди. Денят определено се очертаваше като един от необичайните.
Ния се приближи леко до леглото и докосна Алда по рамото. Жената се надигна бавно от Алекс и посрещна погледът на Ния. Момичето й се усмихна – е, озъбване си беше, но можеше и за усмивка да мине – след което се обърна към Алекс. Този път усмивката й беше истинска.
- Днешното ни представление беше нужно поради известни – несъгласия – но резултатът е налице. Можем да поговорим с теб и да ти разясним какво си.
Алекс знаеше какво е. Много объркан и силно нещастен, защото Алда стана от леглото. А, да, и уплашен беше.
Рей бавно се надигна от креслото и с плавни гъвкави движения доближи леглото и застана до Ренна. Усмихна му се и оправи качулката на суитчъра си.
Алекс се взираше в четирите усмихнати женски лица. Изведнъж се почувства като хамстерче пред четири месомелачки – не им пукаше коя ще го смели, стига да го направят. А той като цяло нямаше правото на избор. Мамка му!
Ренна заговори първа.
- Помниш ли усещането, когато ме докосна? Какво почувства?
Алекс не искаше и да си го спомня. Тогава усети дърветата на улицата – живи мъртъвци – не беше приятно.
- Нищо не усетих – излъга момчето.
Усмивката на Алда помръкна. Тя вдигна ръка и на дланта й затанцува пламъче.
- Ти, момко, си част от нас. Независимо дали ти харесва или не.
Алекс не харесваше подобен тон и определено не харесваше да го наричат “момко”.
- Само толкова ли можеш? – попита той, гледайки пламъчето в дланта й.
- Мога да го направя толкова ... голям ... колкото пожелаеш – усмихна се хищнически тя. Алекс преглътна. Тя май не говореше само за пламъчето.
Рей я стрелна с поглед и пламъчето изведнъж угасна. Алда дори успя да си придаде засрамен вид, но огънят в очите й продължаваше да гори.
На Алекс му писна и реши да мине в настъпление. Изправи се в леглото и под звуците на свличащият се чаршаф осъзна че е гол. Страхотно впечатление щеше да направи, няма що! Никой не изглежда достолепен или сериозен, докато се мъчи да си покрие голия задник с чаршаф, но за момента Алекс имаше различни приоритети. След като успя да се увие, вдигна поглед към жените. Ния го гледаше с въпросително вдигната вежда, лицето на Ренна представляваше маска на безразличие. Рей направо се кискаше в шепата си, а Алда се беше надвесила като хищна птица и се хилеше като изнасилвач. Страхотно!
- Та какво сте вие все пак, дами? Ако разбера какво сте вие, ще ми е по-лесно да схвана най-накрая за какво точно ми говорите. – Алекс мислено се надяваше да ги задържи досттъчно с надеждата да влезе някоя медицинска сестра и да ги разкара. Дотук с позитивизма. Искаше просто да се прибере вкъщи и да си бъде досаден и циничен както винаги.
Ния го фиксира с очи и изрече ясно:
-Ние сме Ерантин!
Ренна я последва:
- Ние сме пазителите на елементите!
Рей изчурулика:
- Ние сме търсачите на сила!
Алда завърши:
-Ние сме стражите на Лунната стена!
Алекс ги гледаше недоумяващо, мъчейки се да не скочи от леглото и да избяга от стаята, гол задник или не. "А аз съм Великденският заек", помисли си Алекс. Нещата се усложняваха повече от предвиденото. А единственото което искаше беше малко повече успех с момичетата ...
16.12.2007 19:57
>:{
(4uvstvam se nepulnocenna):```{
30.12.2007 19:02
Ot: nai-verniq ti fen :P
13.07.2011 12:40
30.07.2011 02:07
